След приятното пътуване до Беглик таш, желанието ни за още пътешествия се изостри и решихме да разширим нашата екскурзия до намиращия се наблизо Маслен нос. Бях чувал разпокъсани неща за него, ни при всички случай в съзнанието ми беше останало че е място, което трябва да се посети. Грешка – както се оказа по-късно 🙁
До Маслен нос се достига през Приморско, продължава се към комплекс Перла, покрай северния плаж и малко преди самия комплекс (където ви посреща табела – „Частен имот – влизането забранено“) се завива в ляво от където почва черния път. Самия черен път е почти оф-роуд, но благодарение на сравнително скорошното заравняване и високото окачване на Сценика, успяхме да минем през инциденти. Въпреки това, пътят е около 3 км, като се кара с около 5-7 км в час на първа скорост и съответно отнема към 30 мин кандилкане – преживяване, което е оправдано единствено от приятна гледка на края му.
Вижте До Маслен нос на по-голяма карта
Уви – такава не видяхме. След като пътя свърши, се озовахме пред заключена ръждива порта с табели от вида „Военен обект – не преминавай“ и т.н. Около нея не можеше да се продължи на никъде, а до самия нос и фара оставаха още поне 500 метра. Обраслите брегове пречеха на каквото и да било разглеждане. Въпреки това няколко стари табели гордо ни информираха какви природни забележителности можем да видим в района. Супер – ма къде са ?!?!
Околността изобилстваше със стари полуизоставени бакари с неясно предназначение. В ляво от пътя имаше малък плаж, което беше смесица от опит за комерсиализиране на зоната (с нов кей, пласмасови шезлоги и голям навес за пикник) и купища боклуци. Предполагам, че предприемчиви бизнесмени карат там групи чужденци с воден транспорт и им организират един приятен ден в езотична обстановка. Това добре – даже браво. Ма да бяхте разчистили малко.
Тук сигурно си мислите, че сме разглезени летовници, които са очаквали луна парк, бира скара и други глезотии. Нищо подобно. Очаквахме свободен достъп до носа, от къде да разгледаме крайбрежието на север и на юг – защото нали затова всеки нос е интересен – врязан в морето и даваш възможност за хубави гледки.
Ядоса ни безмисленото заемана на огромна площ от военно поделение (били сме казарма – ясно ни е военната „логика“), тъпото свършване на толкова дълъг и тежък път, безумните табели за околните забележителности, които няма шанс да видиш.
Малко „анти“ снимки за това, което видяхме
Малко хубави снимки( от това, което не можахме да видим) в фотописа на Евгени, които винаги може да намери красивото 🙂
Оценка: 2/6
Препоръка: Не ходете там, ако сте обикновенни туристи
Добавка: Виж коментара на Андрей, който обяснява как може да се стигне до интересно място около носа.
Идея си нямам защо не работи глупавата карта на Гугъл – правя всичко както друг път
Извинете ме за коментара, но определено нещата не стоят така, както ги описвате. Липсата на информация води до безмислени пътувания.
Ще се радвам, ако опишете вашите впечатления и препоръки, за добро прекарване по този маршрут.
Да, права сте, че липсата на информация води до безсмислени пътувания, затова съм се постарал да отразя моето впечатление с цел да информирам пътуващите след мен. Аз също потърсих информация в мрежата преди тръгване, но освен красиви снимки, не намерих конкретна информация за самото предвижване. Ако достатъчно хора ме оборят – обещавам да отида пак и да променя мнението си.
Поздрави
Изобщо не стоят така … ходя почти всеки ден с баща ми може пътя да е всякакъв но си заслужава. Мястото е много красиво и приятно .. просто давате грешнва информация на хората.
Затова са коментарите – за да ме опровергаете. Както виждате – хората могат да прочетат както моето, така и вашето мнение – те сами решават за себе си.
Да, природата е чудесна – може би не съм се изразил достатъчно ясно за това, но всичките ми критики са към намесата на човека на това място – пътя, военното поделение, бараките, боклуците и т.н.
Картата вече е оправена. Ако някой са му необходими още подробности да уцели пътя – нека пита, ще обясняваме
Ей, значи тия коментари ме озадачиха…последно има ли стигане до Маслен Нос с кола (и ходене пеша) или не баш? Смисъл…другиден тръгваме по пътя за къде ли не и това беше едно от местата по план…та, какви са врътките, схемите и тайните на достигането до там (че и аз съм чувала, че е супер, но не съм ходила). Моля за спешна ПОМОЩ и бързо включване 🙂 Мерси!
Ами аз ще се опитам да обясня мойте впечатления – другите да допълнят ако знаят повече.
С кола се кара 6 км от Перла по черен път с ниска скорост. Самият път свършва в оградата на военното поделение, както се вижда от снимките. От там може да се слезе само до малък плаж(който също се вижда на снимките).
За да се стигне до самия нос трябва да се обиколи някак поделението. От къде – нямам идея – лесно не се виждаше. Всичко беше обрасло или имаше ограда. Нека някой, който е стигал – да обясни или да посочи на Google картата.
Иначе преди носа може да се спре на други места – малки заливчета и други подобни красиви места, но ние се бяхме устремили към него и не сме ги проучвали
Малко преди да се стигне до самия край на носа, има поляна вляво, където се намират високите скали които представляват интерес. Пътя се вижда как се разклонява преминавайки в поляна, като след 50 метра се озоваваш на огромни скали прорязващи целия северен бряг. Тук разполагам с една снимка – http://www.ranuli.com/ranuli/Galeria/Pages/Gradt.html#5
Носа може да се заобиколи в тихо време откъм плажа, като в края скалите са също големи, но най красивата част в района наистина е на поляната непосредствено преди края. Независимо че сте ходили, струва си да се отиде пак.
Това вече е конструктивно мнение. Благодаря за напътствието 🙂
Напълно съм съгласна с Андрей, гледката която се разкрива именно малко след тази поляна си струва да я видиш. Величествена! А заливчетата по пътя също са много красиви, но в разгара на сезона има много къмипингуващи. Най- добре отидете юни или септември.
На една от табелите пише: „… забраняват се действия изменящи вида на местността“
Какво ли няма наоколо! Бараки, боклуци, чалга. След като е казала „А“ изпълнителната власт трябва да продължи с азбуката. След като премахна рибарските бараки на устието на Ропотамо трябва да направи същото и в района на Маслен нос. Мястото е чудесно, но наистина е освинено в типично нашенски стил.
Здравейте,
след като се озовете пред казармата има два начина да стигнете до носа:
1.Единия е да отворите страничната врата от входа и да пресечете казармата, въпреки, че е
заобградена/ние го правим редовно/.
2.Да се пуснете към плажа в дясно и да вървите към носа от там. Пътя е тесен и на моменти ще стъпвате във водата, но само до кокалчетата.
Ако не ходите до казармата, можете да завиете малко преди нея в ляво, както е описал Андрей, там има страхотни гледки.
.
Описанието на пътуването се припокрива с оценката на всички нормални туристи по сушата – усилието изобщо не си струва с една дума – отврат. Маслен нос е забележителност за хората единствено поради скучното ни крайбрежие , а като няма риба и ракът е риба. Реално на Маслен нос гледки няма и дрънкането не си заслужава. Там се ходи по море – от Приморско, Китен , Дюни, Лозенец, пътуването през залива е кратко и безопасно, става за всякакъв вид лодки и поради липсата на други известни дестинации Маслен нос е станал и той привлекателен.
А сега и за нещо което според мен си заслужава, а Маслен нос – пак този Маслен нос и той присъства в играта.
Обаче задължително:
1. Трябва ви плавателен съд – сори такъв е живота.
2. Не туристическите лодки от Приморско и Китен./ намерете някой приятел или приятел на приятел на приятел съберете се 7-8 човека дайте по 10 лв. за бензин и няма да съжалявате/
3. Фотоапарат.
4. Носете си по 2 литра вода на човек- миене ръце и пиене.
5.Спирате на Маслен нос купувате храна – скарата е фантастик, рибата също.
6. 10.00ч да сте се омели от Маслен нос с храната- скачате на борда, прибирате фендерите и с 3000 оборота курс покрай брега на север с дестинация устието на Ропотамо.
Всеки говори за Маслен нос, но истината е, че хубавите неща/освен скарата вервайте ми/ започват след като го загубите от поглед. Започват да се редят гледки и пейзажи заради които воини са водени.
Голямата пещера – тюленовата – може да се влезе само ако влачите гумена лодка, но не си струва, освен ако не сте от мъжкарите.
Заливът на Св. Параскева – достъпът по суша е възможен само за Барети ,така че ако няма други лодки вътре и ви се прави любов на прибоя сега е момента.
Брегът е осеян със скали – радост за скачачи и гмуркачи, ако ви стиска хвърляйте котва това е вашето място. Ако не- дайте малко газ и към устието на Ропотамо. Появят ли се пред вас големи сини плаващи бидони в морето за които се чудите какво е това значи вече сте стигнали – в дясно от тях е устието. Ще го познаете го очукания стар кей на Бай Тошо.
Е тук си заслужава да дойдете.
Водата е кристална без мътилки, водорасли рядко и малко, пясъка ситен но не прекалено. Дърветата са на брега и винаги е хладно, устието е на 100м от кея, дълбочината на водата на 100 м от брега 60 см, пускате децата на воля. Ако водите звезди с вас, скалите стават и за фото сесия.
След 2 часа ще разберете защо спирането на Маслен нос за храна беше задължително. Достъпът по суша до този плаж е по силите на доста навити младежи – 2 км ходене през гората в жега и комари, така че за безлюдно забравете. но все пак 20 човека трудно ще видите.
Река Ропотамо я гледайте от брега, във водата има яко змии и гадости- принципа е снимай, но не влизай. Къпането 50м по плажа към кея. На брега е чисто от боклуци, явно идващите туристи имат заслужени дипломи поне за средно образование. До пътеката на 20м навътре към сушата има контейнер за боклук – ползвайте го няма ухапан от контейнер досега.
Времето тече неусетно и капитана каже ли тръгваме до 20 минути боклука в контейнера, последни снимки на скалите, бързо къпане за последно и всички на борда. До 17.30 да сте тръгна ли обратно- вече си знаете 3000 оборота покрай скалите и красотите и след 50 минути сте в Лозенец. Като е спокойно морето пак – ще се видим там аз съм с бяла шапка и бермуди. Стана дълго сори, но пък човек може и да не го чете до края. Всичко започна от приказката за Маслен нос, а той беше от задължителните неща.
И аз да кажа инфо от 23.072015.
Трудно се ходи с кола до маслен нос. Ударих 2 пъти в камъни колата в предната част и доста хора като мене удариха. Джип ще си мине без проблем или ако сте много добър шофьор. Ако не сте си намерете друго занимание.
Като сте на носа ше разберете че не си е заслужавало.
Хубаво ли е ? Хубаво е. Ама нервите да отидете до там не си заслужават. Друго което може да направите.
Отидете на Беглиташ или Как там беше точно и от там има туристическа патека до залива св. Парашкева. И там е много красиво и няма да си чупите колата 🙂
Лично на мене не ми хареса и на двете места пяната от петрол в морето. Другия път Гърция. А казах ли ви на перла да не ходите ? Не ходете от края на Юли до края на сезона. Народ коли и пак народ. Псуване биене. Ще се изпоколят за едно място за паркинг. Щот дебелите не могат да ходят 10 метра искат на плажа да спрат. Абе цигания и смотания.
Може би на Маслен нос не е чак толкова интересно, но затова пък в резервата има много други интересни места и пътеки, които си заслужават, за повече информация вижте този линк: http://bgnaturetrip.com/archives/category/ecopath-pr
Ходихме до мястото – успяхме лесно да достигнем самия нос. От плажа тръгнахме покрай скалите, стъпвахме по стабилни камъни и имаше само една стъпка във вода, но тя беше плитка. Казаха ни, че с нашите джапанки щяло да е трудно, но това само ни мотивира още повече 🙂 Достигнахме нещо като остров, т.е. почти беше отделено от останалата земя (и от военния обект). Можете да го видите с Google Maps. Покатерихме се на най-високата точка на „острова“ – там има голям дървен кръст. Постигнахме целта 🙂
С огромна радост съобщавам, че вече има много по-лесен достъп до Маслен нос, пеша, без да ви е небходим високопроходим автомобил, направили са нова екопътека, чието начало започва от Бегликташ, за 50 минути се стига, на този линк можете да видите пътеката на Google карта и от къде се минава за врязаните скали:
http://bgnaturetrip.com/archives/1369
Пеша,има доста преки пътеки.И не са еко пътеки а войнишки-от времето когато наистина имаше войници(излизахме отпуските пеша до Приморско).
От няколко години има маркирана пътека от Бегликташ през гората с дължина в едната посока 2 км, която излиза на брега преди самия нос. Гледката е прекрасна. От там може да продължите към носа (по пътечка) , който все още е военна зона, но се вижда. Може да слезете и до плажа. Лятото работи заведение и карат туристи с лодки от Приморско. Ходили сме обаче само зимата – описанието е напълно точно.