Последните години поради естеството на професионалните ми занимание, имам възможност да наблюдавам зимните и летните ни курорти в процеса на загряване за сезона. И това ми е доста интересно. Ако някой от вас не е виждал любимите си места извън характерното за тях време – примерно плажен бар през април, трябва да ви кажа, че гледката е … грозна 🙂 Всичко е сиво, захвърлено, картони препречват прозорците, останали части от тенти се веят. Просто не можете да познаете мястото, което миналата година по това време ви се е струвал рая на земята. Но въпреки това съм наблюдавал не еднократно как само за 24-48 часа тези места се възраждат и светват отново познатите ни райски кътчета.
Ето малко кадри от крайбрежната алея на Варна. За съжаление мнението ми за там е малко по-крайно от колкото за по-малките курорти, където пред сезонната трансформация е симпатична.
В централната част на т.н. „Алея първа“ нещата имат нужда от по-голям булдозер. Безумното соц строителство на нещо като амфитеатрални стени около плажа ме изуми още първия път, когато го видях. А това е първото нещо, което виждаш като слезеш през централния вход. Там плажа е доволно малък и не знам кой гений е решил да го огради с тухлена стена и раздели на отделни секции. Може би има някаква логична история, но поне аз не я знам. Но каквато и да е била – време е да приключи и да се разчисти.
Но дори и соц-а да е извинение за старите постройки, то няма извинение за „модерно“ построените неща върху и до старите сгради. Дискотека стил – хале-за-временно съхранение-на-материали, надвиснала над морето, кей – който всеки момент ще бъде изяден от морето и т.н. – да не търся още епитети – снимките сами показват. Знам че всичко това ще бъде трансформирано след 1 месец в „кой-е-по-по-най-лъскав-и-модерен“, но не мисля че това е начина да се изкарват пари от такова място.
След първите 500 метра в ляво – неща определено се оправят. Мястото на заведенията и пътя са разменени и разходката вече си заслужава. Въпреки че заведенията са доста на брой, не е досадно и всички са доста „пипнати“ – буквално се чудиш в кое да седнеш. Странното в цялата работа е само че реално официално място за пешеходци … няма! Улицата има 2 тясни платна (или 1 широко) , които са доволно натоварени от минаващи коли, а тротоара е … паркинг места (официални, не превзети). След това следва плажа. Явно е преценено, че пешеходците по крайбрежната улица ще са малцинство и че всички ще идват с коли.
И преди да ме замерят с камъни варналиите, все пак да кажа, че Варна е град, който много ми харесва. По стечение на обстоятелствата го открих сравнително късно и съм ходил 10-тина пъти там, но всеки път ме изненадва приятно със спокойствието, подредеността и чистотата в сравнение със „любимата“ София. Критичните ми мисли към крайбрежната са от желание там нещата да се оправят, защото тази зона във всеки морски град е най-приятно място за разходки от местни жители и гости.
Диско и Шуменско фор евер! 🙂
