Доста странно време да пусна този пост, но нали съм седнал да разчиствам драфтовете и намирам разни на по шест месеца.
Банална тема, но нали обичам да съм полезен и ако случайно още някой не е разбрал – на море в Гъция е … ХУБАВООО!

Трябва да знаете, че аз съм (бях) заклет почитател на бг черноморие – ей, така – заради идеята и затова със смесени чувства реших да видя „тая мания по Гърция“.
Еми … видях. И ми хареса. Даже много. И се върнах с много яд и гняв към нашите търгаши, които съсипаха нашето черноморие с презастроявене и селяния (да не се бърка с местожителство). Не стига че имаме някакви си 150-200 км морска ивица, ами и нея вече я нямаме.

На този фон в Гърция намерихме една забравена България – нещо като Ахтопол от преди 20 години, но с отлично обслужване и чудесни условия за почивка. А за нея ти трябва едно единствено нещо – спокойствие. Това беше основното с което ни хареса Вурвуру – малко село на средния ръкав, откъм Атон. Ниско строителство, макс 2-3 етажа. Всичко е като вилна зона, но 1/3 от сградите са хотелчета. Всички имоти имат задължителен зелен двор. Плажната ивица е тясна, но това е характерно за навсякъде. Една основна улица, която пресича цялото село и го разделя на I-ва линия и II-ра линия.

Нашето хотелче беше приказно отвън и малко тясно отвътре. Но практически не ни пукаше, тъй като изкарвахме по 14 часа на навън – 12 на плажа + 2 за вечеря и после всички падат „умрели“. На първа линия, страхотна градина, чуден басейн, собствен ресторант/пицария с най-усмихнатия и любезен сервитьор, който съм виждал.

На снимките се вижда гледката от стаята ни – просто приказка. Ходенето на плаж се заключаваше в излизане от стаята и правене на 20 крачки. Още една приказка за хора с малки деца – отпада нуждата от мъкнене на 1 тон багаж и паниката „какво забравихме пак“ – просто се обръщаш и си го взимаш.

Водата и пясъка са различни – няма как – там вълните представляват нещо като 2-3 см повдикане на водата и тихо пляскане. Няма как да се натрупат големи плаживе. Водята е доста солена, но се свиква – стига да не пиеш 🙂

Паркиране ли? Какво беше това 🙂 Колата беше настанена по-добре от нас. Хотелът (разположена на 3 дка имот), имаше 2 дка паркинг. Половината от който асфалтиран, разчертан, със специални мрежи против слънце и … напълно отворен за паркиране от който си иска. (Айде няма да казвам какво щеше да направи Ганьо ако беше той собственик …)

Пътуването също беше чудесно – въпреки, че километрите са същите, и на шофьорите, и на пътниците ни се видя по-кратко. Пътят беше почти отличен – дори в българската си част е добър вариант спрямо някой други дестинации. А в гръцка направо пееше, въпреки много недовършени участъци (свършили са парите). Предварителните притеснения от трафик полицията не се оправдаха – не видяхме нито един полицай и в двете посоки. Колата също беше доволна – свали цял литър и нещо от средния си разход на дълъг път.

Не мога да опиша всичко – ще стана досаден. Затова ето и малко картинки

П.П. Не ми се впуска във философски разсъжения отностно текущото положение на Гърците. Само ще призная, че много неща, които ме учудваха през годините – намериха своето обяснение. Въпреки това си подобрих мнението към тях, влошено от минали години на работни отношение с гръцки бизнесмени.