Когато от небето ви падне (разбирай приятел ви донесе изневиделица) една кора домашни яйца, какво друго ви остава освен да … измислите менюто за седмицата:
Ето нещо за което ще разказвам с удоволствие. А като го завърша – ще направя отделна секция в сайта с повече снимки и подробности. Ще се радвам, ако още някой се запали от идеята и му бъде полезно.
Става дума за строежа на детска къща за игра, подобна на пластмасовите, които се продават в разните магазини. Подобна, защото ще е дървена и ще има всякакви подробности, като голяма къща. Ще бъде монтирана на открито в зелена площ и ще трябва да издържа на всички метрологични условия.
След успешната продажба на любимото ми HTC Tattoo, дойде време представянето на неговия наследник – HTC Legend. Представен е като наследника на HTC Hero (обявенията за най-добър телефон за 2009 година). За веднъж разочарован и веднъж възхитен от HTC, нямах търпение да го пипна и да видя дали Android продължават с великолептното си развитие или е било просто случайност
Тук ще опиша впечатленията си от ползването му първата седмица, като основно сравнявам с HTC Tattoo
Продавам си телефона. Много съм доволен, но съм на мнение, че тези техники трябва да се продават докато са в добро състояние, а не след като се издраскат и паднат 10 пъти
Противно на очакванията, MariaDB не е списък с всички Марии по света, а близък роднина на най-популярната база дани MySQL. Близки роднини, защото са от един и същи баща и едната произлиза от корените на другата.
Сега вече сериозно. От известно време чувам за Монти и неговата MariaDB. Но кой кой е разбрах чак на Уебтех 2010, когато лично създателя й разказа историята и представи продукта и фирмата, която седи зад нея. Беше ми много интересно и затова реших да го споделя с вас в отделен пост от този за конференцията
И тази година, подобно на последните седем, бях гост на Уебтех конференцията, организирана от Бого (кой е тоя Бого). Всичко мина (както винаги) отлично – организация, лекции, забава. Видях се с много познати, запознах се с нови хора. Още миналата година изказах мнението, че смяната на София с Велико Търново, като домакин на конференцията, е идеално за мен по няколко причини. Първо така самата тя става по-специален момент и й се отделя повече внимание, а не е просто поредното нещо в забързаното ни ежедневие. И второ – дава ми възможност да се откъсна за малко този вече претъпкан град София.
В ден като днешния – мрачен, дъждовен и ветровит – няма как да не си мислиш за места като това
Източник: www.cruisebrothers.com
Плоско, но помага малко за разведряване в тези случай. Съседът ми Емо ме убеждава, че си е най-нормална пролет от неговата професионална синоптична гледна точка, но на мен ми се иска да е от другите пролети – слънчеви, зелени, със синьото небе … абе като на снимката горе 🙂
Цирк „Балкански“ е опънал на класическото място – Зона Б5. Не бях ходил на цирк от както изгоря стария държавен такъв на Солни пазар. От там впечатленията са ми естествено хубави, мащабни, весели и … стари. Време беше да ги осъвременим. Вече имаме и причина – да заведем Алена. След ходенето на куклен театър (за което тя сама ще си разкаже), това щеше да е втория опит за културно развлекателно мероприятие.
Основно впечатленията ( в телеграфен стил):
Доста се посещава – в деня на представлението не мога да се намерят много хубави билети. Или нагоре последните редове или зад гърба на артистите
Цените предизвикват малко повдигане на веждите в първия момент – деца до 3 г. = 3 лв (без място), деца до 10 г. = 10 лв (с място) – за големите от 18 до 25 лв според сектора – най-хубавият разбира се е централния
Като за всичко подвижно – оборудването е сравнително прилично – не е като лунапарковете по морето, където всичко е с плюнка и тел.
Имаше много разпоредителите, които се грижеха да няма лутане на многото хора. А хора си има – в сайта четох че местата са към 1500.
В програмата имаше дежурните неща – разни гимнастици (горе-долу), дресура на животни(по-скоро тормоз над тях – да караш коза да ходи на два крака!)
Като номера аз лично се впечатлих от 2 неща – „Колелото на смъртта на братя Балкански“ (което вече се изпълнява само от единия брат и една девойка, пак от фамилията) и от друг номер „Сферата на смъртта“. Представляваше метална сфера с диаметър примерно около 5 м, в която влязоха последователно първо един , после двама и накрая трима МОТОЦИКЛЕТИСТИ и въртяха кръгчета с моторите си като луди във всички посоки (хоризонтално, вертикално, диагонално,…) , като се разминаваха просто невероятно. Бях супер впечатлен от координацията и смелостта на тези 2 момчета и 1 момиче, които се въртяха вътре близо 10 мин. Трепването само на един от тях можеше да доведе до сериозни инциденти и за тримата. БРАВО!
И за да бъда типично българче – естествено ще дам акъл на организаторите – ИЗХВЪРЛЕТЕ КЛОУНИТЕ. Бяха по-зле от училищен театър. Никой не им разбра смешките. Най-малкото децата. Единственото смешно нещо беше, когато един от тях след 3 кръгчета по манежа и плюене на публиката с вода, си намери майстора и беше залят с бутилка минерална вода от досетлив зрител. Браво на него!
П.П. Алена гледа сумарно около 2 мин (два пакета солети спасиха положението) – след две години пак 🙂
По случай денят на конституцията и отворените врата в парламента, се сетих и аз за своя досег с тях.
Случи се преди много-много години, когато автора беше млад ученик (разбирай към последните соц години). Тогавашната ни класна (по някаква партийна задача вероятно или от патриотично чувство) ни вдигна целия клас и ни заведе в народното събрание. Нямам почти никакви спомени от тогава с изключение на две неща. Едното че беше впечатлението колко е празно навсякъде. Толкова празно, че все едно не се използваше (то наистина тогава народните представители се събираха на нещо като 1-2 години веднъж или по-малко). Никъде никой. Празно – пусто. И ние обикаляме и разглеждаме като музей. Второто, което помня беше моята проява там. Качиха ни на балкона горе, разгледахме, обясниха кое какво и ни попитаха имаме ли въпроси. Всички мълчат. А около нас всичко едно такова голямо и злокобно. И тихо. А мен ме напира един въпрос. Вдигам ръка и „Моля, другарко, а защо не работи часовника?“. Съучениците ми – бурен смях, учителката – строг поглед, леличката – сконфузване, а аз – тъп израз. Кво пък толкова ги питах ?!