Място, на което трудно можеш да попаднеш случайно и още по-трудно можеш да забравиш или подминеш

Ако ви е писнало от градския живот, класическите ресторанти/кръчми/механи и искате да комбинирате природа със спокойствие и хубава храна – „причинете“ си това приключение в полите на Родопите до село Горни Лом.

Мястото представлява комплекс от няколко малки къщички, изградени между дърветата, сгушени в гората, почти до извора на един от притоците, които после образуват река Арда. Между тях има разположени маси, оформени в уютни сепарета. Там можете да отседнете за нощувка или само да похапнете.

Целия комплес е изграден от необработено дърво. Стила бихме оприличили на комбинация от къщички на баба Яга и селището на Робинзон Крузо 🙂

За да го достигнете трябва да минете последователно през все прекрасни места като Смолян, Смилян, Могилица, Арда за да достигнете до последното село – Горна Арда. Там пътят (в класическия си смисъл – асфалт и табели) свършва. До крайната точка остава около 1300 метра през черен път в гората. Но това само повишава степентта на интерес към мястото.

От тук вариантите са два:
#1: Продължавате по основния черен път с кола. Състоянието му е горе-долу, като дали е горе или долу зависи от сезона, атмосферните условия и броя автомобили минали преди това от там. Според нас – няма смисъл от подобни изживявания
#2: Зарязвате колона на „центъра“ (преди моста) и тръгвате по пътя пеша. Разстоянието се изминава за около 20 минути макс. Препоръчваме този вариант

Пътят започва от тази точка в ляво по моста

По пътя на всеки 300 метра има окуражаващи табели

Накрая достигате до дървена порта, в ляво от пътя, която ви приветства с добре дошли. След нея получвате „добре дошли“ от Шаро. Според надписа „хапе“, но в последствие се оказва, че само плаши 🙂

Обстановката е трудно да се опише, затова оставяме на снимките да говорят

За връщане вариантите са (пак) два. По-скучния, разбра се е, просто връщане по същия път. По-интересното е, да продължите малко нагоре и след последните постройки да завиете на ляво, да пресечете реката по дървено мостче, да се покатерите по брега и да тръгнете обратно към селото, но не през гората, а по билото. Пътят е същия като дължина, но е много по-живописно и с хубава гледка. След 500 метра достигате горния край на селото, което ще познаете по голяма „градска“ къща (както ни я описаха местните), която изобщо не се вписва в околието (не може да я сбъркате). От нея се вижда цялото село. Срещу вас е микроязовира – можете да го заобиколите и от двете страни – пътищата се събирата и накрая пак отвеждат до центъра, където сте оставили колата. Този път става и за отиване до крайната точка, но е доста по-труден за ориентиране, ако не сте ходили преди това, тъй като няма никакви указания.