В ден като днешния – мрачен, дъждовен и ветровит – няма как да не си мислиш за места като това

Плоско, но помага малко за разведряване в тези случай. Съседът ми Емо ме убеждава, че си е най-нормална пролет от неговата професионална синоптична гледна точка, но на мен ми се иска да е от другите пролети – слънчеви, зелени, със синьото небе … абе като на снимката горе 🙂

Вчера извършихме едно класическо действие – заведохме детето на цирк. Ама този път истински – не като тези дето си ги правим в къщи периодично.

Цирк „Балкански“ е опънал на класическото място – Зона Б5. Не бях ходил на цирк от както изгоря стария държавен такъв на Солни пазар. От там впечатленията са ми естествено хубави, мащабни, весели и … стари. Време беше да ги осъвременим. Вече имаме и причина – да заведем Алена. След ходенето на куклен театър (за което тя сама ще си разкаже), това щеше да е втория опит за културно развлекателно мероприятие.

Основно впечатленията ( в телеграфен стил):

• Доста се посещава – в деня на представлението не мога да се намерят много хубави билети. Или нагоре последните редове или зад гърба на артистите
• Цените предизвикват малко повдигане на веждите в първия момент – деца до 3 г. = 3 лв (без място), деца до 10 г. = 10 лв (с място) – за големите от 18 до 25 лв според сектора – най-хубавият разбира се е централния
• Като за всичко подвижно – оборудването е сравнително прилично – не е като лунапарковете по морето, където всичко е с плюнка и тел.
• Имаше много разпоредителите, които се грижеха да няма лутане на многото хора. А хора си има – в сайта четох че местата са към 1500.

В програмата имаше дежурните неща – разни гимнастици (горе-долу), дресура на животни(по-скоро тормоз над тях – да караш коза да ходи на два крака!)

Като номера аз лично се впечатлих от 2 неща – „Колелото на смъртта на братя Балкански“ (което вече се изпълнява само от единия брат и една девойка, пак от фамилията) и от друг номер „Сферата на смъртта“.  Представляваше метална сфера с диаметър примерно около 5 м, в която влязоха последователно първо един , после двама и накрая трима МОТОЦИКЛЕТИСТИ и въртяха кръгчета с моторите си като луди във всички посоки (хоризонтално, вертикално, диагонално,…) , като се разминаваха просто невероятно. Бях супер впечатлен от координацията и смелостта на тези 2 момчета и 1 момиче, които се въртяха вътре близо 10 мин. Трепването само на един от тях можеше да доведе до сериозни инциденти и за тримата. БРАВО!

И за да бъда типично българче – естествено ще дам акъл на организаторите – ИЗХВЪРЛЕТЕ КЛОУНИТЕ. Бяха по-зле от училищен театър. Никой не им разбра смешките. Най-малкото децата. Единственото смешно нещо беше, когато един от тях след 3 кръгчета по манежа и плюене на публиката с вода, си намери майстора и беше залят с бутилка минерална вода от досетлив зрител. Браво на него!

П.П. Алена гледа сумарно около 2 мин (два пакета солети спасиха положението) – след две години пак 🙂

По случай денят на конституцията и отворените врата в парламента, се сетих и аз за своя досег с тях.

Случи се преди много-много години, когато автора беше млад ученик (разбирай към последните соц години). Тогавашната ни класна (по някаква партийна задача вероятно или от патриотично чувство) ни вдигна целия клас и ни заведе в народното събрание. Нямам почти никакви спомени от тогава с изключение на две неща. Едното че беше впечатлението колко е празно навсякъде. Толкова празно, че все едно не се използваше (то наистина тогава народните представители се събираха на нещо като 1-2 години веднъж или по-малко). Никъде никой. Празно – пусто. И ние обикаляме и разглеждаме като музей. Второто, което помня беше моята проява там. Качиха ни на балкона горе, разгледахме, обясниха кое какво и ни попитаха имаме ли въпроси. Всички мълчат. А около нас всичко едно такова голямо и злокобно. И тихо. А мен ме напира един въпрос. Вдигам ръка и „Моля, другарко, а защо не работи часовника?“. Съучениците ми – бурен смях, учителката – строг поглед, леличката – сконфузване, а аз – тъп израз. Кво пък толкова ги питах ?!

Събота вечер и неделя вечер със ядосано чувство гледах репортажите по новинарските емисии за проведените протести против скандалната отмяна на пълната забрана за пушене на закрито. Протестите бяха организирани от (за мен) нова организация,която има доброто желание да промени нещата. Браво!

Ядосаното чувство идваше от няколко неща:

• Не се включих – а не се включих защото незнаех – а не знаех защото медиите нямат никакво желание да рекламират такова нещо.
• Анти отразяването на основните ТВ медии – само пример : протест имаше и в събота и в неделя.  Репортажа от събота включваше какво ли не, но не и информация че ще има протест в неделя пак. Дали не се е знаело още в събота или журналиста, отразяващ събитието е спал ? Или организаторите спонтанно са го решили в събота след обяд ?
• Сайтът на организацията (www.bezdim.bg) не работи – а адреса им го имаше на всички плакати на протестиращите. Ако е тяхна грешка – лошо, добро намерение – лошо изпълнение. Ако е бюрократична спънка (примерно на Регистър.БГ) – още по лошо.

Здрaвейте и от моето място в Мрежата. Това е един блог, излюпил се по Великден от шарените яйца и козунаци. Като всеки нов такъв и аз се надявам да не е просто поредния „уорд прес блог“ с вяло писане и потъване в забрава, но само времето ще покаже. . .