Блогчо

Зимна дилема

Веселин — Fri, 27 Jan 2012 09:45:00 +0000

С кола или пеша…с кола или пеша…хм?

Зимата ни изненада … за 2012-ти път

Веселин — Thu, 26 Jan 2012 10:33:06 +0000

Зимата ни изненада за пореден път.Не, няма да пиша за Софийска община, пътни агенции и прочее, а за негово величество гражданина.
Тази сутрин благоразумно реших да тръгна пеша и да измина 4км до офиса в доста по-спокоен ритъм от зимните премеждия с кола, които иначе ме очакваха. Идеята ми се оказа отлична предвид това което видях по пътя си.

Добре де, от пет човека – четирима мрънкат за непочистени улици, булеварди и прочее. А колко от нас има елементартна подготовка за зимата? Все пак живеем в България – държава с изключително разнообразен климат, където темературите могат да варират съвсем редовно от минус двайсет до плюс четиредесет градуса. И това е така то доста години. И въпреки това успяваме да се “изненадаме” всяка година и да ни свари “неподготвени”.

Любимите ми момента от разходката

I. Почистване на автомобил
Почистването явно една от най-досадните задачи на автомобилиста. Затова най-често то се изпълнява така:

Изобщо не се почисва – когато в такъв ден срещнеш такъв автомобил, имаш чувството, че срещу теб се движи танк с една амбразура отпред от която се чудиш дали те гледат или ще те стрелят
Почистване метличка – да, от онези за двора, които след 5 мин изглеждаха като гръмнала прическа на реге певец. Абе от къде я изкопахте и за какво може да ти послужи такава метличка в колата ?
Почистване с четка за домашен под – от онези с PVC дръжка, която се огъва от снега като струна на китара по време на солото
Почистване с ръка – обикновенно стига само за прозорците, защото а) замръзва б) не стига до покрива и тогава ситуацията се свежда до “танк по улиците”
Почистване със стъгалки за лед – от онези 5см широки – това е като да стария казармен номер – изчистиш пода с четка за зъби
Почистване след тръгване – тук класиката е “бързам”, но на тези отзад им се струва, че са в снежна буря и безопаснотта клони към нула

Най-абсурдния случай който видях снощи на кръстовището на басейна Спартак беше следния: На самия светофар седи голям черен джип на аварийни и задръства едното платно (средното, разбира се). Първоначално решавам, че водач(кат)а е закъсал(а). Но заобикаляйки го виждам млада дама, която с помоща на четка усърдно свала огромните пластове сняг от автомобила си … ?!?!!? Да се чудиш да се смееш ли. Разбира се, историята може да има и друго обяснение.

II. Тръгване на автомобила
След като автомобила е почистен (а дано), време е за тръгване. Да, ама не точно. Защото същия този снях от покрива се е добавил към другия сняг по земята и образува едно готин окоп в който е колата. И тръгване няма. И настава едно въртене на гуми, едно тюхкане. И няма разбира се кой да се сети, че колата няма мощност хем да носи себе си, хем да изрие доста голямо количество сняг. Днес повечето коли ще са навъртяли доста повече киломретраж от колкото реално са изминали.

III. Движение по булевардите
Най-наркрая автомобила е измъкнат и шофьора, облекчен, тръгва по обичайния си маршрут. Само след 2-3 мин неприятностите с почистването и тръгването са забравени, музиката е на шест и кракът натиска газта … до първия светофар, който най-неочаквано светва жълто. Следват спирачки, ABS-и,MMS-и, пирует и ако има късмет – само срам от околните. За всички останали има КАТ, Пътна помощ и застрахователи.

IV. Паркиране
И все пак повечето автомобили достигат крайната си точка и идва време за паркирането. Ако не чака благината на подземния паркинг, то най-вероятно следва бухване в преспите. Където става веселото. Защото привидно пърхавия сняг, който може да бъде смачкан с мощния автомобил, съвсем невинно повдига леко пода на колата и тя започва да маха безпомощно с “ръчички”. Ако има водача късмет и се засилил хубаво (за да премине) и четирите гуми успяват да увиснат. Тогава вече нищо не помага. И за да не е скучно, обикновенно колата е влязла до половината и блокира улицата.

И такива ми ти работи. Малко хейтърско излезе и нравоучително, но трябва да се гледа забавно, защото ние много обичаме да гледаме в чуждата градина, вместо да погледнем своя си.

Зимен пейзаж @work

Веселин — Wed, 25 Jan 2012 12:59:05 +0000

Игнорирайки решетките и факта, че съм на работа, всъщност е много красиво

За “all-inclusive” и клиента

Веселин — Mon, 23 Jan 2012 16:08:26 +0000

Последната ми почивка окончателно ме убеди че all-inclusive не е форма за добро обслужване на клиента,а прост трик за масовка. Да, да – ще кажете веднага – само в БГ е така. Възможно е! Но разсъждавайки не виждам причина това да работи добре където и да било.

Тезата ми е следната. Когато правиш класически бизнес в областта на обслужването, то ти се стремиш към две неща: да привлечеш клиенти и да ги задържиш. Но скритата цел е по време да задържането да им изцедиш максимално много пари (кофти звучи, но нали затова правиш бизнес). За да ги вземеш тези пари трябва да вложиш усилия и да се стремиш инвестирайки пари,време и сили да направиш престоя по-изкусителен за хората за да похарчат още повече пари.

Как стоят нещата в обратния вариант, т.н. all-inclusive. Там търговеца предварително ти прибира парите. И след това му има само една задача – да те обслужи до нивото Х. Като нивото Х не трябва да е нито много ниско (защото няма да се върнеш), нито много високо (защото ще мине на червено). Т.е. през цялото време той е ограничен от двете страни и времето и усилията му отиват в това да не изкочи от коридора.

Практическия резултат за клиента от това “маневриране” е :

Алкохол(наливни бира и вино) с доста “лек” вкус
Нискоквалифициран персонал, ходещи като призраци, без грам обучение, извършващи трагично и най-елементарните действия като отсервиране на прости чинии – просто знаят че бакшиш няма, така че няма за какво да се стараят
Основната задача на оперативния мениджмънт е дебнене на хора без гривнички – външни или заминаващи същия ден, които трябва да си тръгнат без обяд, въпреки че им се полага
Клиентите тъпчат храна по чиниите като луди, без да имат изобщо възможност да изядат толкова и за седмица.
Всички примамливи бонуси са ле-е-е-ко прикрити – хем ги има, хем да не можеш лесно да прекаляваш с ползването им – като сладоледа например
Барове и кафенета, каквито не би погледнал в нормален курорт, а тук се очаква да седнеш и да си изкараш приятно цялата вечер
Симпатични аниматори (чийто брой намалява драстично през 2-3 седмици, защото “били много”), които трябва забавляват 400 човека с налични средства по 14 часа на ден
Липса на всякаква гъвкавост при “извънредни” обстоятелства, като ден с лошо време и 400 човека, които се чудят какво да правят (от тях 100 деца!)

Ще кажете, че то не всичко е в “инклузива” – може да печели от допълнителните неща. Да, но споед мен от там идват най-големите “греди”. Допълнително пари се взимат много трудно от някой , който идва с презумцията че всичко си е платил и сега само ще щрака с пръсти (въпреки че по оферта знае, какво влиза, просто такава е народо психологията).

Кашата става пълна и от “не-баш-ол-инклузив”. Тъй като пазарните принципи са доказали че е по-добре малко налично от колкото много на хартия, мениджмънта допълва празните места с … “зелени гривнички” – т.е. без all-inclusive. Изглежда нормално, но ако някой ми обясни как точно се предпазват от злоупотреби на персонала!? Какво ми пука ли? Ми уж нищо. Но реално това допълнително усложнява задачата със запазването на баланса между двете граници на обслужването и съответно влошава качеството за всички.

От години чувам много добри отзиви за турския all-inclusive. Честно казано, пробвал съм и него и не бях очарован. Но един опит не достатъчен, така че при възможност ще пробвам пак – да видим дали ще затвърдя или оборя тезата си – защото клиента няма сметка от all-invluve.

Зимна разходка на Витоша

Веселин — Mon, 23 Jan 2012 09:22:59 +0000

Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота.

Качихме с коли до Златните и после нагоре пеша. Гората беше истинска зимна приказка. Снегът достигаше до 2 местра на места. Успешно минахме пътя до хижа Бор по шосето (което си беше зимна пътека). През лятото това е доста смешен маршрут, но тази събота беше след прясно навалял сняг, с температура под нулата и лек вятър. И допълнително спътник с контузен крак и куче, което искаше да изяде всички. Въпреки това се получи много приятна зимна разходка. Сили ни даваше и мисълта за приятното похапване, което бяхме планирали на връщане. Въпреки, че от планината нямаше нормален ток от 2 дни, хората в ресторат Момина скала правеха всичко възможно и не оставиха гладен човек.

Беше един чуден ден. Направо е срам да имаме такава планина под носа ни и да не се възползваме по-често. Скоро пак

Ето и маршрута ни

Вижте Витоша – Златните на по-голяма карта

Малко снимки

Малко хумор (за сметка на колегите)

TEDxBG – 2012 – размисли

Веселин — Tue, 17 Jan 2012 09:05:49 +0000

Измина и годишния TEDxBG. Ще продължа да го отразявам, защото мероприятието продължава да ми е любимо поради неспециализирания си и некомерсиален характер – каквито почти вече няма. Благодаря на организаторите, че са се захванали изобщо и не се отказват, въпреки че съм сигурен – не им е лесно.

Много хубави и подробно описания на всички лекции можете да намерите при Комитата и Крис, затова няма да се опитвам да ги “надговарям”, а само ще споделя собственото си мнение и нещата, които ми харесаха.

Организацията
Всичко беше наред, на мястото си и навреме, което е много важно да няма нервничене.
Мисля че вече всички са убедени в това, че залата, колкото и да е хубава, е неподходяща за това събитие. Явно има много повече желаещи (билетите се разпродадоха на два транша за под 1 час),а фоаето е твъде тясно дори за разминаване. Разбрах, че организаторите за догодина са обещали по-голяма

Темите и лекторите
Продължавам да твърдя, че за мен това са две съвсем отделни неща – едно е да имаш добра тема (идея в контекста на TED), съвсем друго е да я презентираш добре. В България обикновенно страдаме от проблема “чудесна идея, ма как я разказа …”. Тази година TEDxBG това важеше за доста от лекторите. Няма да конкретизирам, защото ще стана аз лошия (“като можеш по-добре, иди ти” – а не мога).
Пиша го с цел градивна критика – да се стараят повече, да гледат повече TED.com и да объщат внимание на детайлите. Примерно, че там никой лектор не се бори с дистанционното и не го насочва като че ли ще стреля с него (това разсейва публуката, а превключват дискретно. Никой не си пуска звук и анимация на слайдовете и същото време да говори върху него, не се отклонява от 2-та кв. метра площ и т.н.

Акцентите за мен

Йордан Жечев и “Рационални причини да останеш в България” – много ми хареса. Хем го знаеш, хем така подредено ти харесва като нещо ново
Geoff Mulgan – The Studio School – обучение чрез учене и практикуване – . Това е нещо, което трябва да се случи час по-скоро по цял свят. В момента децата са отегчени от образованиео. За тях то е само повод да се съберат и да правят бели – [видео]
Хари Ешкенази представя програмата Фортисимо в клас – отлична инициатива за запознаване на децата с класическата музика и инструментите. Отделно, че тримата представиха всичко с много хумор и залата отдъхна за малко от политика
Мартин Мартинов от Quantacea – представи как могат IT силите да бъдат впрегнати в изобретяване на нови лекарства без нужда от скъпо струващи изследвания, големи лаборатории и медицинтски специалисти, като това спести много години време на болните. Време, което те нямат. [video]
Райчо Райчев – създаване на космически инициативи. Хареса ми неговия кураж да се захване с нещо, което привидно няма никакъв смисъл за България – космически програми и да достигне доста напред. Но нали така се започва …
Катрин Шулц – Изкуството да грешим – една чудесен пример за презентиране – доста проста теза, 1-2 слайда и пълното внимание на огромна зала за 10 мин

За Златин Цветков тепърва има още много да се чува. Неговото закриване на TEDxBG-2012 ще остане в историята и надявам се в youtube

Приключвам с хубавото усещане, че след TED се чувствам още по-голям оптимист и съм благодарен, че го има и ми въздейства така. До догодина!

Някой хубави неща по #TEDxBG:

“Не, не трябва” на Деси Бошнакова

Комитата

About.me

Веселин — Wed, 11 Jan 2012 04:50:05 +0000

От известно време ми се набива на очи, че доста познати се “подписват” с персонализиран линк към about.com/някой.

Е нали съм любопитен и обичам да тествам – регистрирах се и аз. Ето ме. Симпатична услуга – намерила своята ниша и имаща своята аудитория. Ако се заиграе човек, може да си направи полезна и красива е-визитка, в която да събере всичките си координати и “точки на присъствие в мрежата”. Като казах “визитка” и припомних защо реших да пиша за нея.

Докато се разхождах из менютата, намерих интересна промоция за всички регистрирани в Аbout.com – поръчай си 50 безплатни визитки със собствен дизайн от moo.com. Естествено, безплатен обяд няма и в случая “сметката” е във вид на малък воден знак с адрес на сайта (който за щастие е кратък). Не че много ми трябваха, но бях впечатлен от цялостната концепция и интерфейс на услугата и реших да тествам докрай. Натамъних си един дизайн със моя снимка за гръб (тази от бекграудна на страницата), сложих й QR код – да видя как ще седи и пуснах за печат. Избрах си рециклирана хария Трябва да се плати само доставката, която в случая излезе 2 лири. Дойдоха в уречения ден, като между временно получавах мейлове за отделните статуси в който премина поръчката ми. Опаковката беше уникална – чак да не ти се разпечатват. Харията и печата също са много добри – но не съм специалист.

Накратко – услугата е супер. Човек може да си поръча всякакви неща само като цъка през сайта им, а аз съм фен на безчовешкото обслужване от край докрай (т.е. да няма нужда да се чуеш с оператора накрая и да си преговорите нещата). Единствената спирка си е … цената – твърде европейска ми е

Което ми напомня на една весела случка – при откриването на офиса на Openlink в България, чужбинските шефове държаха да ни изпратят всички печатни материали от Англия (визитки, бланки, пликове и т.н.). Хария, печат, качество – всичко супер, само дето бяха обявили пълната цена на пратката и като и платихме митото – излезе около 2-3 пъти повече отколкото ако ги бяхме напечатили тук на златна хартия

На море в Гърция

Веселин — Mon, 09 Jan 2012 18:09:30 +0000

Доста странно време да пусна този пост, но нали съм седнал да разчиствам драфтовете и намирам разни на по шест месеца.
Банална тема, но нали обичам да съм полезен и ако случайно още някой не е разбрал – на море в Гъция е … ХУБАВООО!

Трябва да знаете, че аз съм (бях) заклет почитател на бг черноморие – ей, така – заради идеята и затова със смесени чувства реших да видя “тая мания по Гърция”.
Еми … видях. И ми хареса. Даже много. И се върнах с много яд и гняв към нашите търгаши, които съсипаха нашето черноморие с презастроявене и селяния (да не се бърка с местожителство). Не стига че имаме някакви си 150-200 км морска ивица, ами и нея вече я нямаме.

На този фон в Гърция намерихме една забравена България – нещо като Ахтопол от преди 20 години, но с отлично обслужване и чудесни условия за почивка. А за нея ти трябва едно единствено нещо – спокойствие. Това беше основното с което ни хареса Вурвуру – малко село на средния ръкав, откъм Атон. Ниско строителство, макс 2-3 етажа. Всичко е като вилна зона, но 1/3 от сградите са хотелчета. Всички имоти имат задължителен зелен двор. Плажната ивица е тясна, но това е характерно за навсякъде. Една основна улица, която пресича цялото село и го разделя на I-ва линия и II-ра линия.

Нашето хотелче беше приказно отвън и малко тясно отвътре. Но практически не ни пукаше, тъй като изкарвахме по 14 часа на навън – 12 на плажа + 2 за вечеря и после всички падат “умрели”. На първа линия, страхотна градина, чуден басейн, собствен ресторант/пицария с най-усмихнатия и любезен сервитьор, който съм виждал.

На снимките се вижда гледката от стаята ни – просто приказка. Ходенето на плаж се заключаваше в излизане от стаята и правене на 20 крачки. Още една приказка за хора с малки деца – отпада нуждата от мъкнене на 1 тон багаж и паниката “какво забравихме пак” – просто се обръщаш и си го взимаш.

Водата и пясъка са различни – няма как – там вълните представляват нещо като 2-3 см повдикане на водата и тихо пляскане. Няма как да се натрупат големи плаживе. Водята е доста солена, но се свиква – стига да не пиеш

Паркиране ли? Какво беше това Колата беше настанена по-добре от нас. Хотелът (разположена на 3 дка имот), имаше 2 дка паркинг. Половината от който асфалтиран, разчертан, със специални мрежи против слънце и … напълно отворен за паркиране от който си иска. (Айде няма да казвам какво щеше да направи Ганьо ако беше той собственик …)

Пътуването също беше чудесно – въпреки, че километрите са същите, и на шофьорите, и на пътниците ни се видя по-кратко. Пътят беше почти отличен – дори в българската си част е добър вариант спрямо някой други дестинации. А в гръцка направо пееше, въпреки много недовършени участъци (свършили са парите). Предварителните притеснения от трафик полицията не се оправдаха – не видяхме нито един полицай и в двете посоки. Колата също беше доволна – свали цял литър и нещо от средния си разход на дълъг път.

Не мога да опиша всичко – ще стана досаден. Затова ето и малко картинки

П.П. Не ми се впуска във философски разсъжения отностно текущото положение на Гърците. Само ще призная, че много неща, които ме учудваха през годините – намериха своето обяснение. Въпреки това си подобрих мнението към тях, влошено от минали години на работни отношение с гръцки бизнесмени.

Домашни кифлички

Веселин — Fri, 06 Jan 2012 08:29:19 +0000

Нали обичам да си ползвам блога за тефтер, сега ще добавя една рецепта за кифлички, която взимам периодично от майка ми, записвам я грижливо и … загубвам лисчето. Сега я записвам по спомен от последното правене, дано да няма много дупки.

Правил съм я 3-4 пъти, не успявам още да докарам качеството на мамините и бабините, но има прогрес. Прави се бързо и се изяждат още по-бързо

Продукти:

1/2 кг брашно
1 яйце
1 кафена ч олио
200 мл мляко
1/2 ч.л. сол
1 пак. суха мая

За тези, който не могат да месят на кухненски плот (защото плота им е малък – не друго), всичко може да се бухне в фурната за хляб и да се използва програма за омесване на продуктите.

Готовото тесто се разделя на 4 топки, всяка се разточва на дебел лист, разрязва се на квадрати – по около 7-8см. На всеки квадрат се слага сирене и/или сладко по избор. Завиват се по диагонал, редят се в намаслена тава и се намазват с яйце.

Пече се в студена фурна (става дума за незагрята предварително – после все пак трябва да я включите) на 160 градуса за около … (сори – дупка – ще попълня на следващото правене)

За съжаление при заснемането фотографа беше разсеян и хвана само точенето и … празната тава.

Нова година – нов късмет

Веселин — Fri, 06 Jan 2012 08:20:13 +0000

Занемарих го аз Блогчо и това си е Даже новата година не отбелязах. А пък за равносметка на старта или планове за 2012 – изобщо. Лошо-лошо. Първото обещание е да се стегна и да блогвам по-често. Интересното е, че като почна пиша редовно ми е доста интересно и забавно. После спирам за “малко” да се съберат теми и … 6 месеца не намирам време.

За начало ще изчистят всички драфтове, залежали от миналата година и почвам с новите неща. Трябва да пиша за Kindle, за разни рецепти и най-вече за новата ми “любов” – Arduino – малка италианка с много крака и гоооолям потенциал Останете на канала и след рекламите …