Да похапнем яйца с …

Когато от небето ви падне (разбирай приятел ви донесе изневиделица) една кора домашни яйца, какво друго ви остава освен да … измислите менюто за седмицата:

  • Понеделник – вечер – омлет
  • Вторник – закуска – твърдо сварени яйца, вечеря – бъркани яйца
  • Сряда – закуска – рохки яйца, вечеря – яйца на очи
  • Четвъртък – закуска – яйца с бекон, вечеря – бъркани яйца със сирене
  • Петък – закуска: филия с нарязано варено яйце, вечеря: яйца по панагюрски
  • Събота – посещение на футболен мач и замеряне на съдията
  • Неделя – цял ден кудкудякане …

Вашите предложения за нещо с яйца ?

П.П. Мерси, Наде 🙂

Строим къща за Али – началото

Въведение

http://www.likecool.com/Gear/Toy/Kids%20Crooked%20House/Kids-Crooked-House.jpg

Ето нещо за което ще разказвам с удоволствие. А като го завърша – ще направя отделна секция в сайта с повече снимки и подробности. Ще се радвам, ако още някой се запали от идеята и му бъде полезно.

Става дума за строежа на детска къща за игра, подобна на пластмасовите, които се продават в разните магазини. Подобна, защото ще е дървена и ще има всякакви подробности, като голяма къща. Ще бъде монтирана на открито в зелена площ и ще трябва да издържа на всички метрологични условия.

Продължете да четете Строим къща за Али – началото

Легендата продължава – HTC Legend

htc legendСлед успешната продажба на любимото ми HTC Tattoo, дойде време представянето на неговия наследник – HTC Legend.  Представен е като наследника на HTC Hero (обявенията за най-добър телефон за 2009 година). За веднъж разочарован и веднъж възхитен от HTC, нямах търпение да го пипна и да видя дали Android продължават с великолептното си развитие или е било просто случайност

Тук ще опиша впечатленията си от ползването му първата седмица, като основно сравнявам с HTC Tattoo

Продължете да четете Легендата продължава – HTC Legend

Бизнес мъдрости

Индианците от Дакота имат следната мъдрост:

Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.

Но в бизнеса често предприемаме други стратегии за справяне с проблема:

  • … снабдяваме се с по-як камшик !!!
  • … сменяме ездача !!!
  • … казваме, че винаги сме яздили този кон !!!
  • … създаваме работна група, за да анализира коня !!!
  • … посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне !!!
  • … повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне!!!
  • … създаваме Task-Force, за да съживи коня !!!
  • … плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне !!!
  • … включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре !!!
  • … правим сравнение между различни умрели коне !!!
  • … променяме критериите, които определят кога един кон е умрял !!!
  • … впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи !!!
  • … обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим !!!
  • … правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне !!!
  • … обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне !!!
  • … създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне !!!
  • … откриваме независимо разходно перо за умрели коне !!!
  • … увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон !!!
  • … развиваме мотивационни програми за умрели коне !!!
  • … преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон !!!

Автор: Неизвестен
Източник: Смешки@Skype

MariaDB – законния наследник на MySQL

Противно на очакванията, MariaDB  не е списък с всички Марии по света, а близък роднина на най-популярната база дани MySQL. Близки роднини, защото са от един и същи баща и едната произлиза от корените на  другата.
Сега вече сериозно. От известно време чувам за Монти и неговата MariaDB. Но кой кой е разбрах чак на Уебтех 2010, когато лично създателя й разказа историята и представи продукта и фирмата, която седи зад нея. Беше ми много интересно и затова реших да го споделя с вас в отделен пост от този за конференцията

Продължете да четете MariaDB – законния наследник на MySQL

Уебтех Велико Търново 2010 – #p2pvt

И тази година, подобно на последните седем, бях гост на Уебтех конференцията, организирана от Бого (кой е тоя Бого). Всичко мина (както винаги) отлично – организация, лекции, забава. Видях се с много познати, запознах се с нови хора. Още миналата година изказах мнението, че смяната на София с Велико Търново, като домакин на конференцията, е идеално за мен по няколко причини. Първо така самата тя става по-специален момент и й се отделя повече внимание, а не е просто поредното нещо в забързаното ни ежедневие. И второ – дава ми възможност да се откъсна за малко този вече претъпкан град София.

Продължете да четете Уебтех Велико Търново 2010 – #p2pvt

Пролетно подтискане

В ден като днешния – мрачен, дъждовен и ветровит – няма как да не си мислиш за места като това

Източник: www.cruisebrothers.com

Плоско, но помага малко за разведряване в тези случай. Съседът ми Емо ме убеждава, че си е най-нормална пролет от неговата професионална синоптична гледна точка, но на мен ми се иска да е от другите пролети – слънчеви, зелени, със синьото небе … абе като на снимката горе 🙂

На цирк, ама Балкански

Вчера извършихме едно класическо действие – заведохме детето на цирк. Ама този път истински – не като тези дето си ги правим в къщи периодично.

Цирк Балкански
Цирк Балкански - източник: http://www.circus-balkanski.com

Цирк „Балкански“ е опънал на класическото място – Зона Б5. Не бях ходил на цирк от както изгоря стария държавен такъв на Солни пазар. От там впечатленията са ми естествено хубави, мащабни, весели и … стари. Време беше да ги осъвременим. Вече имаме и причина – да заведем Алена. След ходенето на куклен театър (за което тя сама ще си разкаже), това щеше да е втория опит за културно развлекателно мероприятие.

Основно впечатленията ( в телеграфен стил):

  • Доста се посещава – в деня на представлението не мога да се намерят много хубави билети. Или нагоре последните редове или зад гърба на артистите
  • Цените предизвикват малко повдигане на веждите в първия момент – деца до 3 г. = 3 лв (без място), деца до 10 г. = 10 лв (с място) – за големите от 18 до 25 лв според сектора – най-хубавият разбира се е централния
  • Като за всичко подвижно – оборудването е сравнително прилично – не е като лунапарковете по морето, където всичко е с плюнка и тел.
  • Имаше много разпоредителите, които се грижеха да няма лутане на многото хора. А хора си има – в сайта четох че местата са към 1500.

В програмата имаше дежурните неща – разни гимнастици (горе-долу), дресура на животни(по-скоро тормоз над тях – да караш коза да ходи на два крака!)

Като номера аз лично се впечатлих от 2 неща – „Колелото на смъртта на братя Балкански“ (което вече се изпълнява само от единия брат и една девойка, пак от фамилията) и от друг номер „Сферата на смъртта“.  Представляваше метална сфера с диаметър примерно около 5 м, в която влязоха последователно първо един , после двама и накрая трима МОТОЦИКЛЕТИСТИ и въртяха кръгчета с моторите си като луди във всички посоки (хоризонтално, вертикално, диагонално,…) , като се разминаваха просто невероятно. Бях супер впечатлен от координацията и смелостта на тези 2 момчета и 1 момиче, които се въртяха вътре близо 10 мин. Трепването само на един от тях можеше да доведе до сериозни инциденти и за тримата. БРАВО!

И за да бъда типично българче – естествено ще дам акъл на организаторите – ИЗХВЪРЛЕТЕ КЛОУНИТЕ. Бяха по-зле от училищен театър. Никой не им разбра смешките. Най-малкото децата. Единственото смешно нещо беше, когато един от тях след 3 кръгчета по манежа и плюене на публиката с вода, си намери майстора и беше залят с бутилка минерална вода от досетлив зрител. Браво на него!

П.П. Алена гледа сумарно около 2 мин (два пакета солети спасиха положението) – след две години пак 🙂

Конституцията и децата

По случай денят на конституцията и отворените врата в парламента, се сетих и аз за своя досег с тях.

Случи се преди много-много години, когато автора беше млад ученик (разбирай към последните соц години). Тогавашната ни класна (по някаква партийна задача вероятно или от патриотично чувство) ни вдигна целия клас и ни заведе в народното събрание. Нямам почти никакви спомени от тогава с изключение на две неща. Едното че беше впечатлението колко е празно навсякъде. Толкова празно, че все едно не се използваше (то наистина тогава народните представители се събираха на нещо като 1-2 години веднъж или по-малко). Никъде никой. Празно – пусто. И ние обикаляме и разглеждаме като музей. Второто, което помня беше моята проява там. Качиха ни на балкона горе, разгледахме, обясниха кое какво и ни попитаха имаме ли въпроси. Всички мълчат. А около нас всичко едно такова голямо и злокобно. И тихо. А мен ме напира един въпрос. Вдигам ръка и „Моля, другарко, а защо не работи часовника?“. Съучениците ми – бурен смях, учителката – строг поглед, леличката – сконфузване, а аз – тъп израз. Кво пък толкова ги питах ?!