По случай денят на конституцията и отворените врата в парламента, се сетих и аз за своя досег с тях.

Случи се преди много-много години, когато автора беше млад ученик (разбирай към последните соц години). Тогавашната ни класна (по някаква партийна задача вероятно или от патриотично чувство) ни вдигна целия клас и ни заведе в народното събрание. Нямам почти никакви спомени от тогава с изключение на две неща. Едното че беше впечатлението колко е празно навсякъде. Толкова празно, че все едно не се използваше (то наистина тогава народните представители се събираха на нещо като 1-2 години веднъж или по-малко). Никъде никой. Празно – пусто. И ние обикаляме и разглеждаме като музей. Второто, което помня беше моята проява там. Качиха ни на балкона горе, разгледахме, обясниха кое какво и ни попитаха имаме ли въпроси. Всички мълчат. А около нас всичко едно такова голямо и злокобно. И тихо. А мен ме напира един въпрос. Вдигам ръка и „Моля, другарко, а защо не работи часовника?“. Съучениците ми – бурен смях, учителката – строг поглед, леличката – сконфузване, а аз – тъп израз. Кво пък толкова ги питах ?!