И тази година изпълних магията наречена рецепта за козунаци. И пак дежурно ще си оставя бележки за догодина. Бележките от миналата определено ми вършат страхотна работа. Едно време се чудех как така майка ми 30 години прави една и съща рецепта и все си гледа в тетрадката с рецептите – е сега разбрах.
Резултат от тази година – приличен. За по-просто закръглих количеството на 3 килограма, че с 2,5 само се мъчех с това умножаване. Започнах в 23:15, приключих в 00:30. Наспах се като пич и станах да пека в 9. Е, претъпях загуба от прелял леген с тесто, но пък иначе ще ми стана много екстремно да ставам в 6 🙂
Бележки за следващия път:
- Брашното – май ми беше малко малко или пък беше куцо като качество. За догодина – да си донеса гръцко брашно и/или да сложа мааааааааалко повече.
- Легенът е перфектен за месене на 3кг, но за втасване е малък – едно одеяло пострада – да го разделя на две
- да не оставям покупката на мая и мас за последния ден
- Кръглата формата за кекс – да не я ползвам повече – как ме нервира като стана време за вадене (получи се огромна козуначена купчина)
- Да си направя предварителна подготовка за месенето – преди point-of-no-return (сипването на яйцата в брашното)
- да си стопя захарта в млякото
- да си измия яйцата
- да си настъргам и изцедя лимоните
- да си пресея брашното
- да си стопя маслото
