Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота.

Качихме с коли до Златните и после нагоре пеша. Гората беше истинска зимна приказка. Снегът достигаше до 2 местра на места. Успешно минахме пътя до хижа Бор по шосето (което си беше зимна пътека). През лятото това е доста смешен маршрут, но тази събота беше след прясно навалял сняг, с температура под нулата и лек вятър. И допълнително спътник с контузен крак и куче, което искаше да изяде всички. Въпреки това се получи много приятна зимна разходка. Сили ни даваше и мисълта за приятното похапване, което бяхме планирали на връщане. Въпреки, че от планината нямаше нормален ток от 2 дни, хората в ресторат Момина скала правеха всичко възможно и не оставиха гладен човек.

Беше един чуден ден. Направо е срам да имаме такава планина под носа ни и да не се възползваме по-често. Скоро пак

Ето и маршрута ни

Вижте Витоша – Златните на по-голяма карта

Малко снимки

Малко хумор (за сметка на колегите)