Поредния спортен ден на фирмата се проведе пак на Витоша. Още след предишната разходка се заканихме да повторим с по-сериозно ходене. В последния момент от групата изпаднаха всички дами, което ни отвори фронта към по „груби“ маршрути. На шега, избирайки в движение някой варианти, навъртяхме 22 км ходене.
Продължете да четете На Витоша пак
Всички публикации от Веселин
Краят на зимата
Ардуино – първи срещи
Тук смятам да ви запозная с новата си италианска „любов“ – Arduino. Спокойно, не е млад италианец. С едно изречение това е отворена платформа за електронни прототипи, включваща софтуер и хардуер. Звучи сложно нали. С думи прости, това е начин за хора като мен, които обичат да създават някакви неща и разбират малко от електроника и поне малко от софтуер и искат да направят нещо което мига, святка и върши само някаква работа.
Продължете да четете Ардуино – първи срещи
Зимна дилема
С кола или пеша…с кола или пеша…хм?
Зимата ни изненада … за 2012-ти път
Зимата ни изненада за пореден път.Не, няма да пиша за Софийска община, пътни агенции и прочее, а за негово величество гражданина.
Тази сутрин благоразумно реших да тръгна пеша и да измина 4км до офиса в доста по-спокоен ритъм от зимните премеждия с кола, които иначе ме очакваха. Идеята ми се оказа отлична предвид това което видях по пътя си.
Продължете да четете Зимата ни изненада … за 2012-ти път
Зимен пейзаж @work
Игнорирайки решетките и факта, че съм на работа, всъщност е много красиво
За „all-inclusive“ и клиента
Последната ми почивка окончателно ме убеди че all-inclusive не е форма за добро обслужване на клиента,а прост трик за масовка. Да, да – ще кажете веднага – само в БГ е така. Възможно е! Но разсъждавайки не виждам причина това да работи добре където и да било.
Продължете да четете За „all-inclusive“ и клиента
Зимна разходка на Витоша
Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота.
Продължете да четете Зимна разходка на Витоша
TEDxBG – 2012 – размисли
Измина и годишния TEDxBG. Ще продължа да го отразявам, защото мероприятието продължава да ми е любимо поради неспециализирания си и некомерсиален характер – каквито почти вече няма. Благодаря на организаторите, че са се захванали изобщо и не се отказват, въпреки че съм сигурен – не им е лесно.
Продължете да четете TEDxBG – 2012 – размисли
About.me
От известно време ми се набива на очи, че доста познати се „подписват“ с персонализиран линк към about.com/някой.
Е нали съм любопитен и обичам да тествам – регистрирах се и аз. Ето ме. Симпатична услуга – намерила своята ниша и имаща своята аудитория. Ако се заиграе човек, може да си направи полезна и красива е-визитка, в която да събере всичките си координати и „точки на присъствие в мрежата“. Като казах „визитка“ и припомних защо реших да пиша за нея.
Докато се разхождах из менютата, намерих интересна промоция за всички регистрирани в Аbout.com – поръчай си 50 безплатни визитки със собствен дизайн от moo.com. Естествено, безплатен обяд няма и в случая „сметката“ е във вид на малък воден знак с адрес на сайта (който за щастие е кратък). Не че много ми трябваха, но бях впечатлен от цялостната концепция и интерфейс на услугата и реших да тествам докрай. Натамъних си един дизайн със моя снимка за гръб (тази от бекграудна на страницата), сложих й QR код – да видя как ще седи и пуснах за печат. Избрах си рециклирана хария 😉 Трябва да се плати само доставката, която в случая излезе 2 лири. Дойдоха в уречения ден, като между временно получавах мейлове за отделните статуси в който премина поръчката ми. Опаковката беше уникална – чак да не ти се разпечатват. Харията и печата също са много добри – но не съм специалист.
Накратко – услугата е супер. Човек може да си поръча всякакви неща само като цъка през сайта им, а аз съм фен на безчовешкото обслужване от край докрай (т.е. да няма нужда да се чуеш с оператора накрая и да си преговорите нещата). Единствената спирка си е … цената – твърде европейска ми е 🙂
Което ми напомня на една весела случка – при откриването на офиса на Openlink в България, чужбинските шефове държаха да ни изпратят всички печатни материали от Англия (визитки, бланки, пликове и т.н.). Хария, печат, качество – всичко супер, само дето бяха обявили пълната цена на пратката и като и платихме митото – излезе около 2-3 пъти повече отколкото ако ги бяхме напечатили тук на златна хартия 🙂
