След кратко прекъсване (хора, трябва и море – не може само работа) – време е строителството да продължи. Преди да опиша етапа, ето някой важни изводи, които евентуалните последователи трябва да знаят:

• Малка къща се строи по-трудно от голяма – това е като да правиш кораб в бутилка вместо на док.
• Предпазните средства са задължително щом стигнеш покрива – каска, кора за гърба, наколенки и прочее предпазители за крайниците.
• Схващанията на кръста вечер не са от дълго седене пред телевизора

Строежът продължава с направата на конструкция на покрива. Доста се чудих колко начесто да бъдат гредите и накрая взех пример от големите къщи – т.е. по-начесто 🙂  Добре, признавам – сбърках наклона – доста малък се получи, но пък така е по-симпатично. Ще му мислим зимата като падне 1 метър сняг.

Като почнах да монтирам отделните ребра, в мен взе да се прокрадва страх усещайки вече реалния размер на „чудото“. Ами като пуснах 40 см за стрехи и покрива се получи 2,80  х 2,80 метра, което си е почти 8 квадратни метра. Ми на нас едната стая в къщи ни е толкова. Прав беше май дядо Кольо, че ще ни искат строително разрешително за тази „къщичка“.

След като сложих гредите се стигна до покритието. Оригиналната идея – OSB + битумно покритие – бе ударена лошо от цените в магазина. Дори цената на OSB-тата успя да ме уплаши – не знам защо, но бях останал с доста по-евтино впечаление 🙁  Битумните покрития довършиха започнатото. Трябва да се търсят алтернативи.

За начало все пак взех OSB, че да не седим на найлон, пък за над него ще видим. Когато стигнах до монтажа му, сенника (който ни пазеше отлично от слънце и дъжд) взе да отеснява на мащабите на проекта и се наложи да го демонтирам. Така къщата взе да се очертава по-добре.

Тук дойдоха и вторите страхове покрай размера – как ще закова билото на покрива ? Не стигам до средата. Явно ще трябва да проверя покрива дали ще ме издържи. Или да науча Алена да работи с винтоверт – сигурен съм, че няма да има нищо против 🙂

Толкова за този етап – очаквайте следващия – довършване на покрива

П.П. Телевизорът не е част от бъдещия интериор в къщата – да не забравяме, че все пак световно върви – и майсторите сме хора 🙂