Този етап от строежа трябваше да продължи с довършване на покрива, който започнахме предния път. Така да се каже – досадна работа – много рязане, попълване на дупки … Така че когато жената примрънка „хайде – няма ли да сложиш стени на тази къща“ ми дойде дюшеш.  Речено – сторено.

Но по стара традиция – да започнем с изводите:

• Обикалянето по строителни складове неделя след обяд не е добра идея – повечето не работят
• При коване на сачак можете да сбъркат както посоката на редене, така и лицето и гърба – аз го установих на 5-тата дъска.
• Качеството на пироните се е понижило в сравнение преди 15 години – брака и „ушичките“ са доста повече

Етапът е кратък, но пък ефекта от него е голям. Нормално – дълго време подготовка, време е нещата да придобият крания си вид.

Решението за стените е логично – сечак. Не е евтин, но си заслужава. Монтира се бързо и лесно (стига да си следвах изводите). За съжаление имах само 4 часа за работа и затова стигнах до 2 стени и 1/4 🙂 . А Алена взе да гледа разочаровано от запушващите се дупки – не може вече да си влиза от всякъде.

Няма търпение да го завършва. Междувременно вече агитирам Ани да се подготвя за изрисуването – мче как детска къща без рисунки