За втори път гостувахме на на мечките в Белица. Сега си имахме и оправдание – Али да ги види. (принципно се оказа че и първия път е била с нас, но не знаехме 🙂 )
Тъй като го бяхме виждали вече, този път нямаше момента на изненада и изумление от мащабите му, но ми направи впечатление, че за 5 години нищо не изглеждаше запуснато, разрушено или неподдържано.
Е, разбира се – с „малко“ изключение. Малко-малко – 15 километрово изключение – пътя от самата Белица до входа (синият маршрут на картата). Скоростта беше между 3 и 5 км/ч (не, не е грешка), ограничена от безбройните дупки. Добре че е равно. И красиво.
Тук идва и важното предупреждение: не се опитвайте да стигнете до горния вход на парка с кола, освен ако не сте любители на истински off-road (червеният маршрут на картата). Преди 5 години стигнахме почти нормално и влязохме от там, тъй като беше основен вход. Този път минахме 75% от него и когато си представих че трябва да се връщам, а се кани да вали – просто обърнах колата и слязохме.
След тези перипетии – всичко беше супер. Влязохме, минахме по всички пътеки (част от тях с 45 градуса наклон), Алена не измрънка нито веднъж да я нося. И разбира се – видяхме много мечки.
Отностно препоръките ми – като крайна дестинация – заслужава си. Но заради пътя до там – премислете пак
Карта
Вижте Парк на танцуващите мечки – Белица на по-голяма карта
Снимки:
