Конституцията и децата

По случай денят на конституцията и отворените врата в парламента, се сетих и аз за своя досег с тях.

Случи се преди много-много години, когато автора беше млад ученик (разбирай към последните соц години). Тогавашната ни класна (по някаква партийна задача вероятно или от патриотично чувство) ни вдигна целия клас и ни заведе в народното събрание. Нямам почти никакви спомени от тогава с изключение на две неща. Едното че беше впечатлението колко е празно навсякъде. Толкова празно, че все едно не се използваше (то наистина тогава народните представители се събираха на нещо като 1-2 години веднъж или по-малко). Никъде никой. Празно – пусто. И ние обикаляме и разглеждаме като музей. Второто, което помня беше моята проява там. Качиха ни на балкона горе, разгледахме, обясниха кое какво и ни попитаха имаме ли въпроси. Всички мълчат. А около нас всичко едно такова голямо и злокобно. И тихо. А мен ме напира един въпрос. Вдигам ръка и „Моля, другарко, а защо не работи часовника?“. Съучениците ми – бурен смях, учителката – строг поглед, леличката – сконфузване, а аз – тъп израз. Кво пък толкова ги питах ?!

Тютюно-душенето

(Тютюно душенето е една такава дейност в която едни хора – правоимащите – пушат тютюн, а едни други хора – правонямащите – го дишат)

Събота вечер и неделя вечер със ядосано чувство гледах репортажите по новинарските емисии за проведените протести против скандалната отмяна на пълната забрана за пушене на закрито. Протестите бяха организирани от (за мен) нова организация,която има доброто желание да промени нещата. Браво!

Ядосаното чувство идваше от няколко неща:

  • Не се включих – а не се включих защото незнаех – а не знаех защото медиите нямат никакво желание да рекламират такова нещо.
  • Анти отразяването на основните ТВ медии – само пример : протест имаше и в събота и в неделя.  Репортажа от събота включваше какво ли не, но не и информация че ще има протест в неделя пак. Дали не се е знаело още в събота или журналиста, отразяващ събитието е спал ? Или организаторите спонтанно са го решили в събота след обяд ?
  • Сайтът на организацията (www.bezdim.bg) не работи – а адреса им го имаше на всички плакати на протестиращите. Ако е тяхна грешка – лошо, добро намерение – лошо изпълнение. Ако е бюрократична спънка (примерно на Регистър.БГ) – още по лошо.

Великденски козуначени бележки

Тук ще си запиша някой важни бележки по първия великденски експеримент „Козунаци“.
1. Рецептата за козунаци на мама.
Да,да – дълго пазената рецепта на майка ми ще се появи тук.

Продукти:

1. Брашно – 1кг
2. Захар – 300 гр
3. Прясно мляко – 250 гр.
4. Мазнина (смес от масло,олио и мас) – 250 гр
5. Мая
6. Ром – есенция
7. Лимонов сок и настъргана кора от 1/2 лимон
8. Ванилия

Приготвяне

Брашното се пресява. Млякото се затопля със захарта докато се стопи – не трявба да е горещо.
Приготвя се маята – слага се в малък съд с 1/2 лъжичка захар. Намачква с лъжичка докато стане на боза

(да, не е е грешка – като почнете да го правите изглежда невъзможно – особенно при по-голямо количество – но е така. Трябва поне 15 мин яко мачкане, но си заслужава)

Като стане на боза, добавяте 2-3 пъти по много малко захар и прясно мляко докато стане на шоколадов крем. Така получената смес се оставя на топло да втаса – докато напълни купичката.
В подходящ съд (достатъчно голям) се смесват продуктите – брашно, яйца, млякото със захарта и започват да се месят. Добавя се готовата мая и останалите продукти – ром, лимон, ванилия. Когато е добре замесено, се добавя и мазнината. И се меси до получаване на хомогенна смес.

(преди време научих уникален начин за месене на тесто – в пералнята , но жената не даде да го пробвам 🙂

След като е готово – тесто се завива и се оставя да втасва на топло. Според количеството това може да продължи от 3-4 до 6-7 часа.

Печене

След като кипне тестото, почва печенето. Подбирате подходящи тави, намазвате ги с мазнина и почвате да ги пълните. Пълненето е свободна програма. Ако ви мързи – може само да ги насипете. Но ако искате класически плетен козунак – вече е по-сложно.

След като напълните тавите, ги оставяте пак да втасат малко.  Ако искате, слагате белени бадеми отгоре. Мажете с яйце и е готово за печене .

Печенето се извършва на предварително загрята фурна до 150 градуса (може с вентилатор).

(Любимия въпрос на майка ми – колко минути печеш? )

На мен ми отне около 35 минути – проверката се прави с клечка за зъби – мушкате до долу и гледате дали има влажни парченца залепнали

Ядене

Е за това вече няма указания – освен едно – с кисело мляко и до предприпадък 🙂

П.П. Забравянето на стафидите не е случайно 🙂

Промени в Youtube

Днес установих приятна промяна в www.youtube.com – нов интерфейс.

Нарочно използвам думата „интерфейс“, защото понятието „дизайн“ се използва погрешно в www средите.

Не знам кога са го променили, но определено ми прави добро впечатление – всичко е много по-изчистено.  Разгледах специално страницата за гледане на конкретен клип, която определено е най-използваната. Хилядите опции взимане на код за вмъкваме в страница, за гласуване, за добавяне някъде по социалките и прочее инструменти са събрани в скрити полета, които се отварят с нарочен бутон. Може би е една идея по-бледо от колкото го харесвам, но така фокуса остава на основното съдържание – в случая видео клипа. Все пак тези страници са като един телевизор – в старата версия въпросния телевизор беше заприличал на стрелбище на панаир – чудиш се къде да гледаш.

Определено – браво.

Здравей световен Интернете!

Здрaвейте и от моето място в Мрежата. Това е един блог, излюпил се по Великден от шарените яйца и козунаци. Като всеки нов такъв и аз се надявам да не е просто поредния „уорд прес блог“ с вяло писане и потъване в забрава, но само времето ще покаже. . .