Малко от т.н. „хейт“, който аз смятам за полезен, тъй като извършва превенция.

С банка Пиерoс се събрахме не по личен избор (бях прехвърлен от ING,след като на тях им омръзна да се занимават с някакви частни лица), но за изминалите 5-6 години нямам (големи) забележки – картите работят, банкирането банкира, преиздават като има нужда, няма опашки. До тук добре. Докато не почнаха да ми пробутват едно текстче за подписване. Ще се наложи да цитирам, тъй като не мога да го изнеса от банката (защо ли?!)

„Давам своето изрично съгласие всички мой ЛИЧНИ данни, включително ползвани услуги, транзакции и други, да бъдат предоставяни на трети страни/други фирми/организации от нашата или друга държава с цел последваща обработка“

Тряс!

Въпросното текстче почна да се появява след като в нашата държава започна да се шуми за защита на личните данни. Първо беше оформено като отделен документ тип „Декларация“, която се набутваше между другите листове при всякакви операции в банката. Може би поради проблеми с подписването или за „удобство“, но от един момент вече беше вкарано като под точка на основния документ, който трябва да се подпише за да получих услугата Х. И вече стана сложно.

От първото ми поднасяне на това нещо (защото не знам как да го нарека) аз категорично отказвам да го подпиша. Отказа ми срещаше уникално учудване от страна на банковия служител. Просто не можеше да повярва що за дебелоглавие и нахалство от моя страна да не искам да подпиша това съгласие. Когато документа беше отделен, просто директно им го връщах. Когато го вкараха в основния, спорехме 30 минути и след намесата на управителя на клона, точката биваше зачеркната от документа. На последното ми ходене (за услуга, която ще докарва на банката допълнителен месечен приход) категорично ми беше отказано да не подпиша този документ.

Всичко това нямаше да е толкова страшно (в крайна сметка – частна фирма, предлага условия – като не ти харесват – бягай), ако въпросното изменение на договорните отношения беше направено честно и открито и реално се получи ИНФОРМИРАНО съгласие на потребителя. Вместо това предлагам кратки откъси от разговорите със служители при отделните случай:

Първи сблъсък:

(предоставям ми се 3 документа – два безобидни и този третия)
Аз: Какво е това? (за третия)
Банка: Това е за защита на личните данни!
Аз: (прочитам) Но тук не става дума за защита на личните данни, а за отказване от защита на личните ми данни?!?!
Банка: Няма такова нещо – не сте го прочели!
Аз: (прочитам пак) Е, не виждам никъде ни дума за защита, а че давам съгласие да ми разнасяте данните където си искате?!?!
Банка: Не сте го разбрали – няма такова нещо.
(след 20 минутен спор служителката си прибира документа неподписан)

Следващ сблъсък(след 1 година)

(Предоставям ми се документ за получаване на подновена карта след изтичане)
Аз: (чета) Пак ли това съгласие? Няма ли да престанете?
Банка: Защо, какъв е проблема?
Аз: Проблемът е, че не давам това съгласие!
Банка: Тогава не мога да ви дам новата карта!
Аз: Ами аз тогава не мога да продължа да съм ви клиент!
(след 10 мин препиране и въпросът завършва със зачеркване на точката)

Последен сблъсък(преди няколко дни):
(Получавам документ-декларация за ползване на дребна услуга с 10 точки, където небрежно на четвърта позиция е вмъкната „любимата“ ми точка

Аз: (чета). Е пак ли ? Айде вече да престанем
Банка: Какъв е проблема ?
Аз: (обяснявам се пак)
(следват няколко култови реплики, които сриват тотално имиджа на служителя)
Банка: Ама това защо ви притеснява – ние и без това ви имаме данните и можем да правим каквото решим с тях
Аз: ?!?! Как така какво си искате – вие сте администратор на лични данни и можете да ги СЪХРАНЯВАТЕ, а не РАЗДАВАТЕ!
Банка: Те всички ви ги имат, така е че какъв е проблема?
Аз: Кои са тези всички дето ми ги имат и раздават?!
Банка: Ами мобилни оператори…
Аз: Те също като вас за регистриран администратор на лични данни и НЕ МОГАТ да правят каквото си искат.
…
Банка: Ама защо не искате да го подпишете – вие вече сте го подписвали това?!
Аз: Никога не съм го подписвал и няма да го подпиша. И ако съм го подписал – защо ви е пак ?!
…
Банка: Ама това е изготвено много внимателно от нашите юристи, то е за вас ?!
Аз: Именно – изготвено е от вашите юристи за да защитите себе си от съдене, когато изнесете лични данни.
Банка: (веселие – явно съденето на банки е някаква фантастика за нея)
…
Банка: Никой досега не е отказвал да го подпише.
Аз: Това не е повод за гордост и е показателно, че никой не чете вашите документи.
(следват 10 минути пререкания,които са явно за спорта, защото нямам намерение да отстъпя, но не мога да спра да се чудя на упоритостта на служителката да ме убеди, че всичко е ОК. Тръгвам си, защото услугата не е приоритетна за мен)

Приключвам въпроса с обобщението, че е крайно време за опълчване срещу безобразията на банките стил „ние диктуваме условията“. В крайна сметка с тях се сключват равноправни договорни отношения и не може едната страна да продължи да си позволява натиск и изнудване от позицията на силния. За начало – чете си внимателно условията и отказвайте подписване, ако не са във ваш интерес. В времената на пазарна икономика (макар и изкривена) само недоволния клиент може да вразуми разюздания търговец.