Зимата ни изненада за пореден път.Не, няма да пиша за Софийска община, пътни агенции и прочее, а за негово величество гражданина.
Тази сутрин благоразумно реших да тръгна пеша и да измина 4км до офиса в доста по-спокоен ритъм от зимните премеждия с кола, които иначе ме очакваха. Идеята ми се оказа отлична предвид това което видях по пътя си.

Добре де, от пет човека – четирима мрънкат за непочистени улици, булеварди и прочее. А колко от нас има елементартна подготовка за зимата? Все пак живеем в България – държава с изключително разнообразен климат, където темературите могат да варират съвсем редовно от минус двайсет до плюс четиредесет градуса. И това е така то доста години. И въпреки това успяваме да се „изненадаме“ всяка година и да ни свари „неподготвени“.

Любимите ми момента от разходката

I. Почистване на автомобил
Почистването явно една от най-досадните задачи на автомобилиста. Затова най-често то се изпълнява така:

• Изобщо не се почисва – когато в такъв ден срещнеш такъв автомобил, имаш чувството, че срещу теб се движи танк с една амбразура отпред от която се чудиш дали те гледат или ще те стрелят
• Почистване метличка – да, от онези за двора, които след 5 мин изглеждаха като гръмнала прическа на реге певец. Абе от къде я изкопахте и за какво може да ти послужи такава метличка в колата ?
• Почистване с четка за домашен под – от онези с PVC дръжка, която се огъва от снега като струна на китара по време на солото
• Почистване с ръка – обикновенно стига само за прозорците, защото а) замръзва б) не стига до покрива и тогава ситуацията се свежда до „танк по улиците“
• Почистване със стъгалки за лед – от онези 5см широки – това е като да стария казармен номер – изчистиш пода с четка за зъби
• Почистване след тръгване – тук класиката е „бързам“, но на тези отзад им се струва, че са в снежна буря и безопаснотта клони към нула

Най-абсурдния случай който видях снощи на кръстовището на басейна Спартак беше следния: На самия светофар седи голям черен джип на аварийни и задръства едното платно (средното, разбира се). Първоначално решавам, че водач(кат)а е закъсал(а). Но заобикаляйки го виждам млада дама, която с помоща на четка усърдно свала огромните пластове сняг от автомобила си … ?!?!!? Да се чудиш да се смееш ли. Разбира се, историята може да има и друго обяснение.

II. Тръгване на автомобила
След като автомобила е почистен (а дано), време е за тръгване. Да, ама не точно. Защото същия този снях от покрива се е добавил към другия сняг по земята и образува едно готин окоп в който е колата. И тръгване няма. И настава едно въртене на гуми, едно тюхкане. И няма разбира се кой да се сети, че колата няма мощност хем да носи себе си, хем да изрие доста голямо количество сняг. Днес повечето коли ще са навъртяли доста повече киломретраж от колкото реално са изминали.

III. Движение по булевардите
Най-наркрая автомобила е измъкнат и шофьора, облекчен, тръгва по обичайния си маршрут. Само след 2-3 мин неприятностите с почистването и тръгването са забравени, музиката е на шест и кракът натиска газта … до първия светофар, който най-неочаквано светва жълто. Следват спирачки, ABS-и,MMS-и, пирует и ако има късмет – само срам от околните. За всички останали има КАТ, Пътна помощ и застрахователи.

IV. Паркиране
И все пак повечето автомобили достигат крайната си точка и идва време за паркирането. Ако не чака благината на подземния паркинг, то най-вероятно следва бухване в преспите. Където става веселото. Защото привидно пърхавия сняг, който може да бъде смачкан с мощния автомобил, съвсем невинно повдига леко пода на колата и тя започва да маха безпомощно с „ръчички“. Ако има водача късмет и се засилил хубаво (за да премине) и четирите гуми успяват да увиснат. Тогава вече нищо не помага. И за да не е скучно, обикновенно колата е влязла до половината и блокира улицата.

И такива ми ти работи. Малко хейтърско излезе и нравоучително, но трябва да се гледа забавно, защото ние много обичаме да гледаме в чуждата градина, вместо да погледнем своя си.